Действие и приложение на продукта
Плодът от Бъзак благоприятства действието на имунната и пикочно-половата системи, спомага при затруднено уриниране, при възпаления на бъбреците и пикочният мехур, при неспецифични клетъчни образувания, разширени и болезнени кръвоносни съдове в областта на ануса. Благоприятен при физическа умора и поддържа здрави ставите. Допринася при високо артериално кръвно налягане. Богат е на антоцианови съединения, които неутрализират свободните радикали, съдържа много пектин и целулоза. Тези качества на черните плодчета спомагат за извличането и отвеждането на тежки метали и радиоактивни изотопи от организма. Имуномодулиращо, имуностимулиращо действие. Силно антимикробно действие при инфекции на пикочните пътища. Намалява кръвното налягане. Слабително, потогонно и диуретично средство. При желязодефицитна анемия. При туберкулоза и хемороиди. При катари на горните дихателни пътища, при невралгии, ревматизъм, при уртикария, подагра. Има апетитовъзбуждащо и тонизиращо действие, стимулира хемопоезата. В народната медицина са описани и приложения за борба с рака.
Противопоказания
Да не се превишава препоръчаната доза. Узрелите плодове на бъзака не са токсични. Въпреки това е необходима предпазливост и спазване на дозировката. Да не се използва от бременни, кърмачки и лица под 16 години.
Срок на годност след първо отваряне на опаковката
2 месеца.
Бъзак (Sambucus ebulus) или тревист бъз (още бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе) е тревисто многогодишно растение, вид бъз, с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено, 1-2 m високо, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести с 5-13 продълговати до продълговато ланцетни заострени и напилени литсчета. Цветовете с бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сферичен, 5-6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, сочен с 3 костилки, дълги до 3 mm Разпространен е като бурен край пътищата и населените места. Листата са нечифтоперести, срещуположни, с прилистници (ланцетни). Плодът е черна ягода.
Разпространен е из цялата страна до 1800 м. надморска височина. В билкарството се използва плодът (Fructus Ebuli) и коренът (Radix Ebuli), а по-рядко и цветовете (Flores Ebuli).
Цветовете съдържат незначително количиство етерично масло, циногенен гликозид и захари; плодовете - антоцианови багрилни вещества, захари, валерианова, ябълчна и винена киселина, дъбилни вещества,смоли, пектин, витамин С и др. В зелените плодове и семената се съдържа цианогенен гликозид, поради което са отровни, но сокът на зрелите плодове не е отровен. В корените се съдържат дъбилни вещества и танини.
