Захарният диабет (diabetes mellitus; от гръцки: διαβαίνω – „преминавам“), често наричан и само диабет, е болест. Характеризира се с повишено ниво на кръвната захар (глюкоза) в организма, което се дължи на отслабената реакция на клетките към инсулина или на недостатъчното му произвеждане в тялото.
Инсулинът е хормон, секретиран от панкреаса, който стимулира клетките да абсорбират глюкозата и да я трансформират в необходимата за функционирането им енергия. Когато клетките не абсорбират достатъчно глюкоза, тя се натрупва в кръвта (хипергликемия), което води до усложнения в сърдечно-съдовата, нервната и други системи.
Захарният диабет има множество разновидности, но най-разпространените форми са 3:
-
Захарен диабет тип 1: дължи се на неспособността на тялото да произвежда инсулин.
-
Захарен диабет тип 2: дължи се на неспособността на клетките да реагират на инсулин, понякога в съчетание с понижено производство на хормона.
-
Гестационен диабет: проявяващ се по време на бременност.
Всички форми на диабет могат да бъдат контролирани чрез изкуствено внасяне в тялото на инсулин. Диабет тип 2, до известна степен, и с други медикаменти. В същото време, с изключение на гестационния диабет, който обикновено изчезва след раждането, диабетът е хронично състояние, което обикновено не може да бъде излекувано. При диабет тип 1 са правени опити с трансплантация на панкреас, но с ограничен успех.
Оставен без медицинско третиране, диабетът може да причини множество акутни усложнения, като хипогликемия, диабетна кетоацидоза или хиперосмоларна кома. Тежки дълготрайни усложнения, свързани с диабета, са сърдечно-съдовите болести, бъбречната недостатъчност, диабетната ретинопатия.
Към 2000 г. най-малко 171 милиона души по света (2,8% от цялото население) страдат от захарен диабет.Най-широко разпространен е диабет тип 2 – например в Съединените щати тази форма включва 90 – 95% от случаите на захарен диабет.
